Няколко думи за ‚големите български патриоти‘, които на трети март сметнаха за много показно на тяхното национално осъзнаване да ни поздравят с Емил Димитр... НЕ, със Стефка Събо... НЕ, с Паша Хр.. НЕ – ами със Слави Трифонов. Бъдете лъже-българи, но недейте да очаквате повече от колкото ви се полага – а именно люлинска четворка (с пазарджишки циганин, уличен пес и дюнер от кооперативния, в кенефа на еврофутбол).
Това е като да хванеш някой умършавял пес за муцуната и да покажеш оголените му от глад зъби, след което да го пуснеш, защото „то нали за т‘ва е кучешки живот“. Да, ама така първия и втория път, а на третия ще се обърнеш и кучето ще те захапе по целолитния гъз...
Има ли все още някой, който не е разбрал, че сме озверели? Озверели сме, защото вместо да си купим билетче от машината за 5 секунди, трябва да се редим на опашка, обслужвана от нервна лелка, която трепери от яд, че изпуска сапунката си, и кълне на ум „тея гадни селяни, дето се научиха да се возят на метрото, ама още броят жълти стотинки“... а метрото отминава за Люлин и с него и невинноста на поне няколко девойки. Миризмата на маргарин и шпек салам в опашката обаче остава. Озверели сме, защото през няколко години си вадим нови паспорти, а на снимките сме същите орунгели ... да де - орунгели с биометрични данни, това звучи гордо! И после се чудят в университета защо изглеждам на личната карта като някой, на когото току що неколкократно са вкарали в дупето и изкарали шише Бургас 63. „Не бе, просто имах работа с българския чиновник“ им отговарям, срамно разтривайки задните си части.
Също така обаче сме и закоравели. Преди се страхувахме, че чужденците ще дойдат и ще ни вземат булките – сега наградихме морето, че половината албанци могат да се изсипят с мерцедесите и релтаните. Преди се страхувахме, че студентите излизат да учат в чужбина и няма да се върнат – сега по един чеп върху „западната“ им диплома и да си бият камшика. Преди ни беше страх да не ни бият мутрите и застраховахме колите – сега мутрите ги е страх да застраховат и се бият с колите. А един гъз рано или късно изтръпва, та от един момент нататък и нова магистрала да прекарат през анусите ни, няма да я усетим.
Лесно е да покажеш нехубавото и да приемеш извисената роля на остър критик и реформатор. По-достойното е да дръпнеш една крачка назад и поне на трети март да си спомниш. Аз си спомням за зеления Южен парк, достатъчно голям да побере всичките ми детски мечти, благородния Вършец и съживяващата Борова гора, срамежливата, но и опияняваща Трявна и още толкова много места в България, които бих искал да посетя със своето семейство и приятели. А за любителите на люлински четворки, които ще ми кажат, че това е самозалъгване – е, за тях има и пернишка петица (с голф 3ка с 4 ауспуха).
Абърдийн, 2011
No comments:
Post a Comment