Алеко!

Алеко,

Щастливо поживя, щастливец и умря,

Щастливец и в смъртта, всяка нощ си ми в съня!

С обтегнати бедра и пръщящи рамена,

Безмилостен тракиец, обливаш с кръв врага!

В окопа лижейки калта - със цигара във уста - разцепвайки плътта,

Защитаваш всичко мило, глупаво и свято – род, език, земя,

Бъл-га-рия!

Алеко! Навън злоба нечовешка – малките деца разкъсват майчината гръд.

Има щастие – няма щастливи,

а Щастливеца кротко продължава да гние!




                                                                                                       Хайд парк, Лондон, 2010.

ЩАСТЛИВЕЦА И ВЕСЕЛА БЪЛГАРИЯ

из Михаил Арнаудов, "Алеко Константинов": "Негови най-близки другари, след траура и по-късно, са членовете на оная група интелигентни хора, учили в Русия, която бива кръстена "Весела България" и душа на която е сам Алеко. Спомени от Русия, с всичко, което създава весело настроение или тъга за изчезналите хубави години; руски романси, изпълнявани в хор; анекдоти за комични приключения; разговори на всевъзможни незлобиви теми - понеже политиката тук е изключена: ето кое обединява тези млади хора за един живот, който сякаш е продължение на студентското безгрижие. "Защото, бележи един от членовете на "Весела България" (изложил ни кратката й история), защото монотонният и безсъдържателен живот на тогавашния софийски интелигент не можеше да даде никаква храна на привикналия в Русия студент да бленува, да търси нов дух, нови идеи, да спори..." Именно да спори, т. е. да прилага формулата на Тургенев за руския студент от 80-те години: "Шумим, братци, шумим". Алеко е най-шумният между всички, и той става признат председател на съботните срещи при бира и закуски, гдето най-напред се понася гръмкият смях около подвизите на Бай Ганя... Алеко е намерил средата си, способна да го крепи във водовъртежа на живота и да го импулсира към литературна работа."







Боян Пенев за Алеко: "Това, което ние особено ценим у Алека и което бихме желали да бъде една константна сила в живота на българската интелигенция, то е именно тая нравствена воля, нейното благородство и нейната непоколебимост."





из "Страст (Безделица с претенции за художественост)": "Че аз съм Щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своете царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст."